Имало едно време едно Весело Езиче. То било много игриво и палаво. А ти имаш ли езиче? Покажи го да видим какъв цвят има. Веселото Езиче си имало дом. Неговия дом бил много интересен. Кой е дома на езичето? Можеш ли да познаеш? Това е устата. За да не избяга Веселото Езиче, неговият дом бил винаги затворен. С какво се затваря този дом? С устните. Покажи ми къде са твоите устни? Виждаш ли ги в огледалото? Но освен едната врата, къщичката на Езичето си има и втора врата (можете да се усмихнете широко, за да се види как горните и долни зъби служат като преграда). Как се казва тази врата? Зъби. Покажи ми твоите зъбки. Погледни ги в огледалото.
Веднъж на Веселото Езиче му се приискало да погледне слънцето и да подиша малко чист въздух. За да излезе навън, трябвало първо да се отвори едната врата. Покажи ми как се отваря. Да, точно така. И тя останала да постои малко отворена. Не затваряй първата врата, докато не ти кажа. (В норма детето може да задържи в това положение 5-6 секунди, без треперене и със симетрично изпънати устни). А сега да затворим първата врата. Пак да я отворим. Затваряме. (Повторете това упражнение 3-4 пъти. В норма движението се изпълнява с пълна амплитуда, леко, плавно и достатъчно бързо), Отворили се вратите в къщичката на Веселото Езиче и то изкочило навън. Но не излязло цялото, а предпазливо показало само своето връхче. Показало се и отново се скрило – навън му се сторило хладно.
В къщичката на Веселото Езиче има постелка, където то спи. Погледни го колко спокойно си спи. (Езика лежи в устната кухина спокойно, неподвижно). Нека и твоето езиче да поспи така спокойно. Не го събуждай, докато не ти кажа. (В норма 5-6 сек. детето задържа езика така, без да трепери и със симетрично разположени 2-те страни). Да затворим сега първо втората, а после и първата вратичка.
Нашето Езиче е много игриво, то обича да се весели, да подскача, а понякога достига дори до тавана. Тавана в къщичката на Веселото Езиче се нарича небце. Нека сега и твоето езиче да достигне до тавана и да поглади небцето. А нека сега езичето да докосне тавана и да постои за малко там. (Движението трябва да се изпълни само с езика, без спомагателни движения на устните и на долната челюст.
Устата е широко отворена. Спокойно, без придържане, езика се задържа на върха за 5-6 секунди). После езичето се спуска надолу, после пак се докосва до небцето.
Спуска се. Изкачва се… (Упражнението се повтаря няколко пъти. Детето трябва да намери правилното положение на езика, движението се изпълнява леко, бързо и с пълна амплитуда). Изморило се Езичето от толкова движение и отишло да спи. Нека да го оставим мъничко да си почине.
На следващия ден Езичето решило още веднъж да провери дали не е станало по-топло навън. Когато всички вратички се отворили, Езичето изскочило, погледнало наляво, надясно, нагоре, надолу. (Детето трябва да знае посоките на движение, за да открие нужното положение). Почувствало, че е станало още по-студено и се прибрало в къщичката си. Първо се затворила едната вратичка, а след това и другата.
Ето това е и цялата приказка за Веселото Езиче.