Говорният апарат на едно дете се оформя между 3 до 6-годишна възраст. Най- елементарното говорно нарушение е дислалията, която е нарушение на някои от звуковете или група от звукове.
Най-чести проблеми се срещат с изговарянето на звук „Р“– изговаря се неправилно или се заменя с друг звук, в повечето случай с „л“, или с гърлено , а понякога изобщо липсва ( това се отчита като проблем при децата след навършване на 5,5 год. възраст) .
За група от звукове, говорим за „с“, „з“, „ц“, „ш“, „ж“, „ч“, наречени още съскави и шушкави . А също и бъркане на звучни и беззвучни звукове– това са най-често срещаните логопедични проблеми при децата.
Днес ще обърнем внимание на неправилната артикулация на звукове „С“, „З“, „Ц“, „Ш“,“Ж“,“Ч“.
С понятието сигматизъм се обозначават липсите,изопачаванията и замените на звуковете(с,з,ц,ш,ж,ч).
Тези 6 звука се разделят на две основни групи – съскави(с,з,ц) и шушкави (ш,ж,ч).
Поради различията в учленението на съскавите и шушкавите консонанти терапевтичните модели за въздействие са различни за различните групи от звукове.
Проучвания на говорната продукция на децата в начална и предучилищна възраст показват, че различните типове неправилна артикулация на съскавите и шушкавите звукове се срещат доста често.
Междузъбният сигматизъм е най-често срещан. При произношение на звуковете „С“ и „З“ върхът на езика заема пространството между приближените един към друг резци и запълна това пространство. Звукът се изопачава в „мек“, „фъфлещ“ шум.
Този сигматизъм понякога се среща и при смяна на предните резци. В този случай, след израстването на резците, звукът се коригира спонтанно( има и изключения).
При призъбния сигматизъм – върхът на езика се допира в задната страна на горните резци. Така се препречва пътят на издишната струя и се чува мек, притъпен звук, подобяващ звуковете „Т“ и „Д“, когато се изговарят звуковете „С“ и „З“. Данни сочат, че в някои случаи призъбният сигматизъм се проявява при деца с намален слух.
Страничният сигматизъм – основната причина за появата му е неправилното положение на езика, върхът му се допира до горните алвеоли. Едновременно с това се повдига нагоре и едната от страните на езика, като се допира до страничните зъби. По- често са засегнати съскавите консонанти.
Назален сигматизъм – при него се наблюдава назална фонация при произношението на всички съскави и шушкави звукове. Често се дължи на органични причини.
изготвил: логопед Адриана Здравкова
Източник:
- „Артикулационни нарушения“ – Тодорова, Е., НБУ, 2018
УПРАЖНЕНИЯ КЪМ ТЕМА 1:
Лингвистичен материал за автоматизация на съскав консонант „С“ >>>
Лингвивистичен материал за автоматизация на съскав фрикатив „З“ >>>
Лингвивистичен материал за автоматизация на съскав африкат „Ц“
Диференциация на съскавите консонанти „С“, „З“, „Ц“
Лингвивистичен материал за автоматизация на шушкав невибрантен консонант „Ш“
Лингвивистичен материал за автоматизация на шушкав невибрантен консонант „Ж“ и звук „ДЖ“
Лингвивистичен материал за автоматизация на шушкав африкат „Ч“
